занитело

Речник на българския език

1. занитело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занитело е производна форма на занитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занитело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занитело е производна форма на занитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).