занители

Речник на българския език

1. занители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

занители е производна форма на занитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. занители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

занители е производна форма на занитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).