занитела

Речник на българския език

1. занитела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занитела е производна форма на занитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. занитела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

занитела е производна форма на занитя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).