занител

Речник на българския език

1. занител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занител е производна форма на занитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занител — мин. деят. несв. прич. м. р.

занител е производна форма на занитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).