занитвало

Речник на българския език

1. занитвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занитвало е производна форма на занитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занитвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занитвало е производна форма на занитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занитвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занитвало е производна форма на занитвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занитвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занитвало е производна форма на занитвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).