занитвал

Речник на българския език

1. занитвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занитвал е производна форма на занитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занитвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занитвал е производна форма на занитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занитвал — мин. деят. св. прич. м. р.

занитвал е производна форма на занитвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. занитвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

занитвал е производна форма на занитвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).