занастъпвало

Речник на българския език

1. занастъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занастъпвало е производна форма на занастъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занастъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занастъпвало е производна форма на занастъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занастъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занастъпвало е производна форма на занастъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занастъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занастъпвало е производна форма на занастъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).