занареждало

Речник на българския език

1. занареждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занареждало е производна форма на занареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занареждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занареждало е производна форма на занареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занареждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занареждало е производна форма на занареждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занареждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занареждало е производна форма на занареждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).