занапирах

Речник на българския език

1. занапирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

занапирах е производна форма на занапирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. занапирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

занапирах е производна форма на занапирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).