занапирал е

Речник на българския език

1. занапирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занапирал е е производна форма на занапирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занапирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занапирал е е производна форма на занапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занапирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занапирал е е производна форма на занапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).