занапирало е

Речник на българския език

1. занапирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занапирало е е производна форма на занапирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занапирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занапирало е е производна форма на занапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занапирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занапирало е е производна форма на занапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).