занапира

Речник на българския език

1. занапира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

занапира е производна форма на занапирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. занапира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

занапира е производна форма на занапирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. занапира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

занапира е производна форма на занапирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).