занавличало си

Речник на българския език

1. занавличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занавличало си е производна форма на занавличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. занавличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занавличало си е производна форма на занавличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. занавличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занавличало си е производна форма на занавличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).