занавличало е

Речник на българския език

1. занавличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавличало е е производна форма на занавличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занавличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавличало е е производна форма на занавличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занавличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавличало е е производна форма на занавличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).