занавличало

Речник на българския език

1. занавличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавличало е производна форма на занавличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занавличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавличало е производна форма на занавличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занавличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занавличало е производна форма на занавличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занавличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занавличало е производна форма на занавличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).