занавличал

Речник на българския език

1. занавличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занавличал е производна форма на занавличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занавличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занавличал е производна форма на занавличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занавличал — мин. деят. св. прич. м. р.

занавличал е производна форма на занавличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. занавличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

занавличал е производна форма на занавличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).