занавлизало

Речник на българския език

1. занавлизало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавлизало е производна форма на занавлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занавлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавлизало е производна форма на занавлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занавлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занавлизало е производна форма на занавлизам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занавлизало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занавлизало е производна форма на занавлизам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).