занавлизала

Речник на българския език

1. занавлизала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занавлизала е производна форма на занавлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. занавлизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занавлизала е производна форма на занавлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. занавлизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

занавлизала е производна форма на занавлизам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. занавлизала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

занавлизала е производна форма на занавлизам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).