занавеждало

Речник на българския език

1. занавеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавеждало е производна форма на занавеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занавеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занавеждало е производна форма на занавеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занавеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

занавеждало е производна форма на занавеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. занавеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

занавеждало е производна форма на занавеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).