занавеждал

Речник на българския език

1. занавеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занавеждал е производна форма на занавеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занавеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занавеждал е производна форма на занавеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занавеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

занавеждал е производна форма на занавеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. занавеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

занавеждал е производна форма на занавеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).