занабираше

Речник на българския език

1. занабираше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

занабираше е производна форма на занабирам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. занабираше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

занабираше е производна форма на занабирам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).