занабирахте

Речник на българския език

1. занабирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

занабирахте е производна форма на занабирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. занабирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

занабирахте е производна форма на занабирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).