занабираха

Речник на българския език

1. занабираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

занабираха е производна форма на занабирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. занабираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

занабираха е производна форма на занабирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).