занабирах

Речник на българския език

1. занабирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

занабирах е производна форма на занабирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. занабирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

занабирах е производна форма на занабирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).