занабирал си

Речник на българския език

1. занабирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

занабирал си е производна форма на занабирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. занабирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

занабирал си е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. занабирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

занабирал си е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).