занабирало си

Речник на българския език

1. занабирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занабирало си е производна форма на занабирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. занабирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занабирало си е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. занабирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

занабирало си е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).