занабирало е

Речник на българския език

1. занабирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занабирало е е производна форма на занабирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. занабирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занабирало е е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. занабирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

занабирало е е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).