занабирали

Речник на българския език

1. занабирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

занабирали е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. занабирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

занабирали е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. занабирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

занабирали е производна форма на занабирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. занабирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

занабирали е производна форма на занабирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).