занабирала е

Речник на българския език

1. занабирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занабирала е е производна форма на занабирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. занабирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занабирала е е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. занабирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занабирала е е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).