занабирал

Речник на българския език

1. занабирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занабирал е производна форма на занабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занабирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занабирал е производна форма на занабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. занабирал — мин. деят. св. прич. м. р.

занабирал е производна форма на занабирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. занабирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

занабирал е производна форма на занабирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).