занабира

Речник на българския език

1. занабира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

занабира е производна форма на занабирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. занабира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

занабира е производна форма на занабирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. занабира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

занабира е производна форма на занабирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).