замяука

Речник на българския език

1. замяука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замяука е производна форма на замяукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замяука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замяука е производна форма на замяукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. замяука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замяука е производна форма на замяукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).