замъчели

Речник на българския език

1. замъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

замъчели е производна форма на замъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

замъчели е производна форма на замъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).