замътил съм

Речник на българския език

1. замътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замътил съм е производна форма на замътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. замътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замътил съм е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).