замътил си

Речник на българския език

1. замътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

замътил си е производна форма на замътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. замътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

замътил си е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).