замътила

Речник на българския език

1. замътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замътила е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

замътила е производна форма на замътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).