замътил

Речник на българския език

1. замътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замътил е производна форма на замътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замътил — мин. деят. св. прич. м. р.

замътил е производна форма на замътя (мин. деят. св. прич. м. р.).