замъти

Речник на българския език

1. замъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замъти е производна форма на замътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замъти е производна форма на замътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. замъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замъти е производна форма на замътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. замъти — повелително наклонение, ед. ч.

замъти е производна форма на замътя (повелително наклонение, ед. ч.).