замътвала

Речник на българския език

1. замътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замътвала е производна форма на замътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замътвала е производна форма на замътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. замътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

замътвала е производна форма на замътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. замътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

замътвала е производна форма на замътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).