замърморил съм

Речник на българския език

1. замърморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замърморил съм е производна форма на замърморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. замърморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замърморил съм е производна форма на замърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).