замърморел

Речник на българския език

1. замърморел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замърморел е производна форма на замърморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замърморел — мин. деят. несв. прич. м. р.

замърморел е производна форма на замърморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).