замълвило

Речник на българския език

1. замълвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замълвило е производна форма на замълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замълвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

замълвило е производна форма на замълвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).