замълвил

Речник на българския език

1. замълвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замълвил е производна форма на замълвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замълвил — мин. деят. св. прич. м. р.

замълвил е производна форма на замълвя (мин. деят. св. прич. м. р.).