замучало

Речник на българския език

1. замучало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замучало е производна форма на замуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замучало е производна форма на замуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. замучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

замучало е производна форма на замуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. замучало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замучало е производна форма на замуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).