заморил

Речник на българския език

1. заморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заморил е производна форма на заморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заморил — мин. деят. св. прич. м. р.

заморил е производна форма на заморя (мин. деят. св. прич. м. р.).