замонашело

Речник на българския език

1. замонашело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замонашело е производна форма на замонаша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. замонашело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

замонашело е производна форма на замонаша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).