замлатели

Речник на българския език

1. замлатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

замлатели е производна форма на замлатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замлатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

замлатели е производна форма на замлатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).