замитахте

Речник на българския език

1. замитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

замитахте е производна форма на замитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. замитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

замитахте е производна форма на замитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).