замита

Речник на българския език

1. замита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замита е производна форма на замитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. замита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замита е производна форма на замитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. замита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замита е производна форма на замитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. замита — мин. страд. прич. ж. р.

замита е производна форма на замия (мин. страд. прич. ж. р.).