замислям се е

Речник на българския език

1. замислям се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замислям се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. замислям се е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. замислям се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. замислям се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. замислям се е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. замислям се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

8. замислям се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

9. замислям се е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

замислям се е е производна форма на замислям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).